На 28 и 29 Октомври в Билбао, Испания се проведе Първата конференция по приложна психо-социология за превенция на психосоциалните рискове на работното място. Конференцията бе организирана от OSALAN (Баският институт за здравеопазване и безопасност на работното място). Целта е да се проведе задълбочено проучване и да се помага за предотвратяването на тези рискове, които в много случаи е трудно да се открият и предвидят. Според OSALAN, симптомите на насилие, включително физическо и психическо насилие, в много случаи, произтичащи от отношенията с ръководители, колеги и клиенти са най-често срещаните, особено в сектора на услугите. Тази конференция е първата инициатива, за обмен на информация между компаниите за предотвратяване на тези здравни рискове, сред работниците.
Източник: El Correo, Дата: 25/10/2010
Емоционалната интелигентност е като друг език: всички ние имаме инструменти, с които да говорим, и които само трябва да се научат. Изследователският екип от Факултета по психология под ръководството на проф. Пабло Фернандес Беррокал изследва техники за обучение по емоционална интелигентност с повече от 2000 студенти между 12 и 16 години от институти от четири провинции на Андалусия, Испания.
Екип от десетина експерти смятат, че точно както мускулите на лицето се развиват в зависимост от вида дейност, която извършват, способността да се идентифицират, разбират и управляват емоциите също расте и се подобрява чрез обучение.
Източник: malagahoy.es
УЧИЛИЩЕ НА ДОБЪР ЧАС
Бях впечатлен от заключенията, постигнати от Ричард Уайзман, психолог, който е прекарал години в изучаване на феномена на късмета. За него това е приоритет на проучването, дори спешно. На първо място, дори и когато пред хората преминават черни котки на улицата, огледалото се счупи или минат под стълба, техните късмет няма да бъде по-добър или по-лош, отколкото късмета на другите.
Ако някой от вас се съмнява в това, аз признавам, че заявявам това категорично, защото има много систематични проучвания по темата. Ако късметът не е суеверие ... Искате ли да се поровим в късмета и да видим дали можем да го подобрим?
За да направи това, Уайзман събира група от 400 души с различни възрасти и професии. Той ги разделил на групи, предвид тяхната работа и постижения: щастливците и злополучните такива. В коя група определяте себе си интуитивно? Ако не сте сигурни, вижте какво ще се случи, защото то е показателно. По време на експеримента, продължил десет години, щастливи и нещастни хората от групата пишат дневници, попълват въпросници и минават тестове за интелигентност. В крайна сметка станало ясно, че поведението и мислите им са били причина за късмета им.
Например, по време на един от експериментите, проведен в рамките на това изследване, двете групи получи вестник и били помолени да преброят снимките в него. На щастливите в групата им трябвало само няколко секунди, за да го направят а на злополучната група, им били необходими около 2 минути. Защо? Тъй като на втора страница на вестника е имало надпис, който казвал: "В този вестник има 43 снимки. Спрете броенето." Надписът е бил пред очите на всички, но щастливците са го забелязали, а злополучните - не.
http://www.inteligenciaemocionalysocial.com/893/uncategorized/la-escuela-de-la-buena-suerte
На 28 и 29 октомври в Билбао се проведе Първата конференция по Трудова психо-социология за превенцията на психо-социалните рискове на работното място. Конференцията е организирана от OSALAN (Basque Institute for Health and Safety at work). Целта е задълбочено проучване и помощ при превенцията на тези рискове, които в много случаи са трудни за разкриване и оценяване. Според OSALAN синдромът на професионално изчерпване (бърнаут), насилието, включително физическото и психологическото такова, които в редица от случаите произтичат от отношенията с началниците, колегите и клиентите/пациентите, са най-често срещани, особено в сектора за здравни и социални услуги. Тази конференция е първата инициатива за обмен на информация между организациите с цел предотвратяването на здравните рискове сред работниците.
Седем от всеки 10 хора, предоставящи здравни грижи на болни от Алцхаймер, страдат от депресия, тревожност и стрес. 70% от болногледачите на пациенти с Алцхаймер страдат от депресия, тревожност и стрес, но едва 31% поискват помощ за себе си. Това е едно от основните заключения на най-значимото проучване по този въпрос в Европа, проведено от Фондация Алцхаймер – Испания сред 1200 болногледачи на пациенти с това заболяване. От друга страна много малко болногледачи прибягват към редовна употреба на антидепресанти или анксиолитици, за да се справят с тревожността на ситуацията, и, както вече бе споменато, едва 31% търсят медицинска помощ за себе си.
Източник: Fuente: Sara Carreira. La Voz de Galicia.
Партньорският екип по проект „Carein: Емоционална интелигентност в здравния и социалния сектор” е разработил Анализ на специфичните нужди на сътрудниците в здравния и социалния сектор.
Този документ е крайният резултат на работен пакет 2, чиято цел е анализа на ситуацията във всяка от партньорските страни по отношение на здравния и социалния сектор с конкретен акцент върху специфичните нужди на работниците.
В доклада можете да намерите приложената методология, националните доклади по държави и генералните заключения. Материалът е достъпен на английски език в раздела Даунлоуд на настоящия уебсайт.
За повече информация: KJOsmond@aol.co.uk или proyectos@abdem.es
Доклад предупреждава, че в системата „съществува неравенство между половете като 83% от болногледачите са жени”
Мадрид, 26 Февруари 2010
Около 85% от болногледачите страдат от синдрома на професионалното изчерпване, „което включва поредица от негативни последствия, сред които физически здравословни проблеми, психични проблеми и нарушаване на социалния живот и работата, както е посочено в том 28 от Колекцията по социални науки на Фондация La Caixa 'Caring for People: A Challenge for the XXI Century.”
По време на презентацията авторите на изследването подчертаха необходимостта от редица помощни програми, които „са нужни и трябва” да се справят с „резултатите и негативните последици на предоставянето на грижи”. „Съществуват и положителни последици, но те са малцинство.”
Някои от негативните последици, които оказват влияние са: въздействия върху здравето, сред които стрес, нарушения на съня или повишена употреба на лекарствени средства, социо-икономически последици, които засягат растежа на разходите на домакинството или загуба на заетост при жените, психологически и психо-социални проблеми, които включват тревожност, депресия, липса на свобода, и последици върху семейните взаимоотношения, които водят до семейни конфликти и влошен социален живот на хората, предоставящи здравни и социални грижи.
Ръководителят на изследването Констанс Тобиас разкрива недостатъците на системата на зависимост, движеща се към „модел, който гледа към бъдещето и поддържа неравенството между половете.” В това отношение той споделя, че проучването показва, че жените са тези, които носят тежестта на това звено в Испания.
Жената носи товара на зависимостта
Профилът на болногледачите на зависими хора в Испания представлява лице от женски пол (в 83% от случаите), със сключен брак, основно образование, недоходоносна дейност, и в 40% от случаите – дъщеря. Като допълнение 77.2% от случаите представляват постоянни грижи.
Включването на жените в работната сила и голямото увеличение на очакваната продължителност на живота са двата основни фактора, изнесени на преден план от изследването и в съответствие с това изискващи „нов модел на грижи, който надхвърля традиционната роля на семейството, и по-точно на жените в ролята на работници”. Според Тобиас това изисква „осъществяването на инфраструктура и услуги за професионална грижа, които към момента са недостатъчни.”
Цифрите показват, че степента на покритие на услугата вкъщи или в специализирани домове не достига 5 %, а само дневните грижи са 0.8%. Липсата на ресурси се прибавя към традиционната тенденция на домашни грижи, което води до „закон за икономическа помощ на семейства, включващи 51% от издръжката”, когато тези случаи „трябва да бъдат изключение”.
В заключение по думите на авторите проучването разкрива, „че бавното внедряване на политиките за преминаване от традиционния модел на грижи към нов модел, при който държавата поема важна роля при предоставянето на грижи от професионалисти”. Изтъква се съжаление, че тази стъпка не се реализира с всички налични ресурси, и се отправя критика към „неравностойното разпределение на ресурсите между различните сфери, липсата на координация между общностите по отношение на социалните политики, отсъствието на координирана мрежа за услуги и трудности при съвместяване на работа и семейство.”
Първата международна среща по проект "Carein: Емоционално-интелигентни грижи в здравната и социалната помощ" се проведе на 4 и 5 март 2010г. в Болоня (Италия).
Европейският проект, воден от ABDEM, е проект за трансфер на иновации по секторната програма на Леонардо да Винчи, одобрен през 2009 година от Европейската Комисия (Главна дирекция Образование и култура), с продължителност 2 години, стартирайки от октомври 2009г.
Проектът предвижда основна цел на Carein да бъде разработването на учебна среда, базирана на уеб 2.0, която да помогне на работниците да усвоят умения по социо-емоционална интелигентност, за да подобрят качеството на своите ежедневни дейности и, съответно, да подобрят качеството на живот на потребителите и бенефициентите на услугите в здравния сектор.
По време на срещата партньорите имаха възможност да предоставят изследователската работа, която са извършили през първите месеци от живота на проекта, обхващаща специфичните нужди на работниците; този доклад предоставя основата за разработването на учебното съдържание.
Следващата среща ще се проведе в Дания през октомври 2010г.
Психолозите от Университета в Малага създават метод за подобряване на емоционалната интелигентност при юношите, изследвайки връзката между насилие и емоционални умения.
25.11.2010
Емоционалната интелигентност е като всеки друг език: всички ние притежаваме способност да говорим на този език, единствено трябва да се научим. Изследователският екип от Факултета по психология, воден от професор Пабло Фернандес Берокал разглежда техники за обучение по емоционална интелигентност с над 2000 ученици на възраст между 12 и 16 години от институти в четири Андалусийски провинции.
Екипът от дузина експерти вярва, че както мускулите на даден човек се развиват според вида упражнения, които прави, така и способността да бъдат определяни, разбирани и управлявани емоциите расте и се усъвършенства с обучението.
Източник: malagahoy.es
УЧИЛИЩЕ ЗА КЪСМЕТ
Впечатлих се от заключенията на Ричард Уайзман – психолог, който през годините изучава феномена „късмет”. За него неотложен приоритет е изучаването дали късметът може да играе роля в живота. Първо, той открива, че дори хората да счупят огледало, да минат под стъбла, или котка да им мине път, тяхната съдба няма да стане по-добра или лоша, отколкото на другите хора.
Но късметът не е суеверие…. Искате ли да надникнете под повърхността и да видите дали не можете да го подобрите? За да провери своите идеи, Уайзман набира група от 400 души от различни възрасти и професионални поприща. Той ги разделя на групи според професията и постиженията им: тези с късмет и тези с по-неблагосклонна съдба. Вие в коя група се поставяте интуитивно? Ако не сте сигурни, гледайте какво ще се случи, защото то е показателно. В продължение на 10 години късметлиите и тези без късмет си водят дневници, попълват въпросници и вземат участие в тестове за интелигентност. Накрая става ясна, че тяхното поведение и мислите им са причина за техния късмет.
Например, по време на един от проведените експерименти, разработен в рамките на изследването, и двете изследователски групи получават вестник и биват помолени да преброят броя на снимките в него. „Късметлийската” група се нуждае само от няколко минути, за да го направи, докато на групата от „хора без късмет” са необходими около две минути. Защо? Защото на втора страница на вестника има надпис: „Снимките в този вестник са 43. Спрете да броите.” Отговорът на въпроса е бил там пред очите на всички, но само късметлиите го забелязват, а тези без късмет – не.
http://www.inteligenciaemocionalysocial.com/893/uncategorized/la-escuela-de-la-buena-suerte
Втората транснационална среща по проект CarEIn се проведе в Орхус (Дания) на 26-ти и 27-ми октомври 2010г.
Партньорите в проекта обсъдиха постигнатото до момента и предстоящите задачи, които трябва да бъдат изпълнени. Срещата наблегна особено на разработването на материалите по проекта и дизайна на драфт-версия на уеб 2.0, която ще се използва за осигуряването на обучението по проекта. Партньорите обсъдиха и бъдещите дейности и стратегии за дисеминация на проекта, и най-вече финалния семинар, който ще бъде организиран от ABDEM в Палма де Майорка.
Третата международна среща по проект CarEIn се проведе в Острава (Чехия) на 16-ти и 17-ти май 2011г. Проект CarEIn се намира в ключов момент. След разработването на учебното съдържание и осигуряването на уеб 2.0 учебната среда, партньорския екип започва тестването и валидирането на основния продукт на проекта.
Партньорите обсъдиха изпълнението на дейности по валидиране и възможностите за подобряване на учебното пособие.
На 9-ти юни 2011г. EurGabinet Gestio организира семинар в Барселона, Испания на тема важността на емоционалната интелигентност като средство за подобряване на комуникацията в здравния сектор. Семинарът е насочен към ръководители и други здравни специалисти, които работят с възрастни хора.
Справянето с инцидентите и проблемите, свързани с доставчици, служители, пациенти и семейства е една от най-важните задачи, която ръководителят на център за грижи за възрастни може да има. Комуникацията, отношенията и справянето със съответните емоции са ключови за постигането на очакваните резултати.
Семинарът има за цел обсъждането на идеята за емоционалната интелигентност, средствата за подобряване на уменията за емоционална интелигентност, и използването на стратегии за емоционална интелигентност при работата с пациенти, семейства, служители или доставчици.
Източник: http://eurgabinet.blogspot.com/2011/05/la-inteligencia-emocional-como.html
Когато докторите не могат да излекуват, могат да предоставят съответните грижи.
Дори когато докторите не са способни да лекуват повече, тяхната работа не приключва дотук: те имат задача да се погрижат за пациента и да му помогнат да изживее с достойнство своите последни минути. Тези последни дейности карат професионалистите да се изправят лице в лице с парадигмата за лекуване на пациента, която определя цялото им образование и обучение. В същото време семейството на пациента трябва да се справи с болката и несигурността.
Терминалните заболявания предполагат сериозен емоционален шок за семейството, но също така и за здравните специалисти. Най-лесният начин е да се приеме със смирение липсата на надежда. Въпреки това, работата, която предстои да бъде свършена, е много важна. Възможно е да се облекчи „неизбежния” край.
Палиативните грижи са активната и неразделна грижа за хората с ограничена прогноза за живот и за техните роднини и приятели.
Хулио Гомес, автор на „Винаги е възможно да се погрижим” споделя с медицинските работници и болногледачите как да се справят с този етап от живота с надежда, спокойствие, благодарност и т.н. Авторът от собствен опит е добре запознат с това да си баща и доктор, с това да загубиш син, с това да си болен.
Източник: http://www.plataformaeditorial.com/cont/novedades/novedades_sola_es.php?idField=176&table=novedades
Kolikrát za život jste se trápili tím, že se k vám někdo zachoval nespravedlivě? Pravděpodobně už vícekrát. Pokud vás ale napadlo, že by mohla být chyba i ve vás, seznamte se s emoční inteligencí. Souhrnem dovedností, po jejichž zvládnutí získáte vyšší sebejistotu, lepší vztahy a může se vám zlepšit i zdraví.
Emoční inteligenci lze definovat jako schopnost efektivně nakládat s vlastními i cizími emocemi a využití této schopnosti pro komunikaci s okolím. Je v podstatě protipólem inteligenčního kvocientu (IQ), který hodnotí myšlenkové schopnosti a díky kterému můžete mít předpoklady k dosáhnutí vysokého vzdělání a nalezení dobré práce. V dnešní konkurenční době však vysoké IQ již zdaleka nestačí.
Může se vám stát následující situace. Po škole nastoupíte do práce na stejnou pozici spolu se svým spolužákem. Máte tedy stejné vzdělání i zkušenosti, vy jste však byli ve škole vždycky lepší a celkově chytřejší. Za rok je spolužák navržen na povýšení, přestože vy zadanou práci odvádíte kvalitněji a s předstihem. Zdá se to být nespravedlivé, že? Jenomže on oproti vám neokřikoval kolegyni, když dlouho telefonovala, neodcházel domů s bolestí hlavy po jednání s rozzlobeným klientem a neurážel se, když ho šéf při poradě upozornil na chybu ve výpočtu. Byl povýšen díky své vyšší emoční inteligenci.
Pokud tedy chcete na této dovednosti zapracovat, nabízím zde pár rad do začátku:
Poznejte sami sebe
Emočně inteligentní lidé rozeznávají, jaké emoce cítí a proč, znají souvislost mezi těmito pocity a tím, jak na jejich základě jednají. Naučte se přemýšlet sami nad sebou. Nebojte se upřímné, konstruktivní kritiky, učte se z minulých zkušeností, dobrých i špatných. Rozviňte svůj smysl pro humor a dívejte se na svět i sami na sebe s nadhledem.
Zvládněte vlastní emoce
Až se blíže seznámíte sami se sebou, budete znát i situace, na které obvykle reagujete nepřiměřeně například hněvem či pláčem. Naučte se techniky, jak tyto situace zvládat. V akutní situaci mohou pomoci různé relaxační techniky jako jednoduché cvičení, hluboké dýchání či hudba. Z dlouhodobého hlediska je pak nezbytný nácvik pozitivního myšlení, zahrnující mimo humoru také jistou změnu v úhlu pohledu. Závažnost situace je totiž vždy pouze taková, jakým způsobem se na ní díváte.
Zajímejte se o druhé
Upřímným zájmem o druhé dosáhnete velmi zajímavého efektu. Lidé se začnou upřímně zajímat o vás, budou k vám ohleduplnější, chápavější, budou vás mít více rádi. Základní vlastností, kterou je potřeba si osvojit, je empatie, tedy schopnost vcítění se do emocí druhých lidí. Další důležité vlastnosti jsou porozumění, odpouštění, soucit a otevřenost. Naučte se také neposuzovat a neodsuzovat ostatní, protože pokud je a všechny okolnosti dobře neznáte, můžete se ve svých názorech poměrně často mýlit.
Naučte se komunikovat
Velmi účinnou metodou pro jakoukoli komunikaci je asertivní způsob chování. Pomůže vám zůstat v rozhovoru neutrální, vyhnout se konfliktním situacím a zajistit přijatelný výsledek pro obě strany. Pro efektivní komunikaci vám dále pomůže respekt k názoru druhého a schopnost naslouchat. Důležitá je také tzv. nonverbální komunikace, tedy jaké signály vysíláte svým postojem, výrazem obličeje nebo i oblečením.
Emoční inteligence znamená spoustu práce na sobě samém, tato snaha se vám ale ve vašem osobním i profesním životě mnohonásobně vyplatí.
Proč se objevuje nový fenomén emoční inteligence? Postupně se začaly objevovat otázky: "Proč například někteří vysoce inteligentní lidé jdou v životě cestou neúspěchu, zatímco jiným s nižším IQ se vede překvapivě dobře? Jak je možné, že lidé s vysokým IQ dlouhou dobu nenacházejí uplatnění a hledají práci?
Příčinou neúspěchu jsou často emoční faktory: obavy, strach, agrese či naopak cynismus a odstup, které lidem brání lidem v efektivnějším využití svých schopností a způsobují ztrátu motivace. Naše schopnosti by byly mnohem lépe využity, kdybychom skutečně vědomě hodnotili situace a byli tak zodpovědní za zahájení každé emoce.
Místo toho mají lidé pocit, že se jim emoce přihodila sama. Uvědomujeme si totiž až okamžik, kdy emoci máme. Neovládáme počátek. Nejdůležitější nástroj emoční inteligence proto představuje sebeuvědomění – tedy schopnosti uvědomovat si své emoce. To je základní dovednost, abychom se svými emocemi zacházeli inteligentně. Ideálně to znamená odhalování destruktivních emocí ve chvílích, kdy se začínají tvořit a nikoli poté, kdy již zachvátily naši mysl a projevily se v našem chování. Pokud si dokážeme uvědomit svou destruktivní emoci ve chvíli, kdy přichází, máme svobodnou volbu, jak na ni reagovat.
Úspěch v povolání nezaručují ani schopnosti emoční inteligence ani kognitivní inteligence samy o sobě, ale působí-li pospolu.
Domníváte se, že potřebujete navýšit svoji emoční inteligenci, navýšit emoční a sociální kompetence? K jejich navýšení může dojít jenom sebereflexí, zkušeností a prožitkem. Vyzkoušejte hru Tajemství srdce a mysli, jde o stolní rodinnou a klubovou hrou, která může nejen potěšit vaše srdce a upevnit rodinné či přátelské vztahy, ale také významně rozšířit zkušenost s vyjadřováním emocí a s pochopením světa druhých lidí.
Kiedy pielęgniarki odchodzą od łóżek pacjentów albo kiedy nauczyciel pozwala nakładać sobie kubeł na głowę, mogą to być objawy wypalenia zawodowego.
Dr Agnieszka Czerw i dr Anna Borkowska przeprowadziły w 2009 roku badania, w których wzięło udział 364 lekarzy, nauczycieli, pielęgniarek, strażaków, policjantów i psychoterapeutów oraz 443 studentów kierunków związanych z tymi specjalnościami. Psycholożki z Politechniki Wrocławskiej i SWPS we Wrocławiu sprawdziły, jaki wpływ na poziom zadowolenia z pracy mają indywidualne cechy psychologiczne. Do badań zaangażowano tylko przedstawicieli zawodów z misją, nazywanych także zawodami społecznie użytecznymi. - Wybrałyśmy taką grupę, ponieważ nauczyciele, lekarze i policjanci są bardziej niż przedstawiciele innych zawodów narażeni na wypalenie zawodowe. Pracują z ludźmi, z którymi nawiązują się często długotrwałe, emocjonalne relacje - mówi dr Anna Borkowska. - Poza tym pracują w trudnych społecznie środowiskach, są niedostatecznie wynagradzani, a ich pracę ciągle ocenia się w kategoriach służby i oczekuje większego zaangażowania.
Z badań wrocławianek wynika, że satysfakcja z pracy zależy od poziomu optymizmu oraz inteligencji emocjonalnej. To indywidualne cechy psychiczne. Osoby z dużym poziomem optymizmu mają poczucie wpływu na przebieg wydarzeń, łatwiej decydują się na sytuacje ryzykowne, z większą determinacją dążą do celu. Natomiast inteligencja emocjonalna decyduje o umiejętności radzenia sobie z emocjami w sytuacjach stresowych oraz o zdolności odczytania emocji innych osób. - Ważne jest, aby lekarz umiał rozpoznać, że jego pacjent się boi, i miał świadomość, jakie mogą być tego konsekwencje w trakcie leczenia. Za tę umiejętność odpowiada inteligencja emocjonalna - mówi dr Anna Borkowska.
W porównaniu z innymi zawodami poziom optymizmu u przedstawicieli zawodów z misją jest średni. A nauczyciele w tej grupie mają najniższy poziom satysfakcji zawodowej. - Wygląda na to, że ta grupa zawodowa wymaga szczególnego wsparcia - komentuje dr Czerw. Wypalenie zawodowe, zniechęcenie, zmęczenie i spadek satysfakcji z wykonywanej pracy dopadają najbardziej nauczycieli, którzy mają za sobą 10-15 lat w zawodzie. - Starsi nauczyciele nadrabiają ogromnym doświadczeniem, młodsi przychodzą do szkoły naładowani optymizmem, który po kilkunastu latach wygasa - mówi Teresa Bogusz, polonistka z trzydziestoletnim stażem z Wrocławia. - Temat wypalenia zawodowego wraca co jakiś czas na radach pedagogicznych. Wtedy organizuje się dwu-, trzygodzinne warsztaty, które jednak nie pomagają odreagować stresu, nie uczą, jak radzić sobie z trudną klasą, nie dają wsparcia.
Badania wrocławianek wykazały różnice w poziomie optymizmu u osób aktywnych zawodowo i tych, które studiują na kierunkach związanych z zawodami z misją. W tej drugiej grupie jest on znacznie wyższy. Dr Anna Borkowska: - Możemy to odczytać na dwa sposoby. Z jednej strony ci ludzie być może nie mieli do czynienia z zawodami, na które się zdecydowali. Z drugiej strony to dowód, że poziom optymizmu i inteligencji emocjonalnej determinuje wybór zawodu. Że na te studia decydują się osoby już odpowiednio wyposażone psychicznie.
Takie wyjaśnienie należałoby poprzeć badaniami z tą samą grupą ludzi, kiedy zaczną już pracować, bo dotąd w Polsce nie prowadzono tego typu doświadczeń. Badaczki z Wrocławia podkreślają, że potrzebny jest program wsparcia dla osób związanych z zawodami misyjnymi. Konieczne jest wprowadzenie systemu zajęć o metodach radzenia sobie w trudnych sytuacjach dla nauczycieli, policjantów, lekarzy. Przydatne byłyby badania predyspozycji wśród u osób, które zdecydują się na pracę w szkole lub w służbie zdrowia, a potem cykl zajęć z psychologii czy komunikacji z pacjentem. Niestety, na przykład na uczelniach medycznych takie ćwiczenia są marginalizowane. - Tymczasem w Polsce wprowadza się doraźne rozwiązania, kiedy pielęgniarki odchodzą od łóżek pacjentów, a telewizje pokazują bezradnego nauczyciela, który nie daje sobie rady z uczniami. Wtedy na działanie jest już za późno - kwituje dr Agnieszka Czerw.
Źródło: Gazeta Wyborcza, http://gazetapraca.pl/gazetapraca/1,90440,7587909,Optymizm_pomoze_w_pracy.html
Когато медицинските сестри не са до пациентите си, или учителите оставят учениците си да стоят с кошчета за боклук на главата, това може да бъде симптом на бърнаут.
През 2009г. Агниезска Цзерв и Анна Борковска, и двете доктори по психология, провеждат изследване, включващо 364 лекари, преподаватели, медицински сестри, пожарникари, полицаи и психотерапевти, и 443 студенти с бъдещи такива професии. Учените от Вроцлавския университет по технология определят въздействието на психологическите характеристики на човек върху удовлетворението му от работата. В изследването са поканени само представители на професии с призвание, често определяни като общественополезни. „Избрали сме такава група, защото преподаватели, лекари и полицаи са повече изложени на професионално изчерпване (бърнаут), отколкото пората, практикуващи други професии. Те работят с хора, с които често имат дълготрайни емоционални отношения” – казва Анна Борковска. „Освен това работят в условия, които са трудни социално, не са добре платени и работата им постоянно се счита за обществена услуга, и поради това от тях се очаква по-голяма всеотдайност.”
Изследването показва, че удовлетвореността от работата зависи от индивидуалния оптимизъм и емоционалната интелигентност. Това са индивидуални психически особености. Оптимистите имат склонност да чувстват, че могат да повлияят на събитията, по-склонни са да вземат рискове и са по-непоколебими в преследването на целите си. Емоционалната интелигентност, от друга страна, е изключително важна при справянето с емоциите по време на стрес или когато е необходимо разчитането на емоциите на другите хора. „За един лекар е важно да може да разпознава кога пациентите му се страхуват, и да бъде наясно с последствията, които тези чувства могат да окажат по време на терапията. Емоционалната интелигентност е отговорна за тези умения” – споделя д-р Анна Борковска.
В сравнение с другите професии представителите на професиите с призвание имат средно ниво на оптимизъм. Трябва да се отбележи, че учителите в тази група показват най-ниска професионална удовлетвореност. „Изглежда, че тази професионална група се нуждае от особена подкрепа” – коментира д-р Цзерв. Професионално изчерпване, обезсърчаване, умора и по-ниска удовлетвореност от работата обикновено връхлитат преподавателите с 10 до 15 години професионален опит. „По-възрастните учители компенсират нещата като се облягат на своя богат опит, по-младите идват в училище пълни с оптимизъм, който угасва след 10 години или повече работа” – казва Тереса Богуш, преподавател по полски език във Вроцлав с 30 години опит. „От време на време синдромът на професионалното изчерпване (бърнаут) се обсъжда на срещи на учителския състав. В следствие на това се организират дву- или тричасови семинари. На тези семинари не те учат как да се справиш с труден клас ученици, не предлагат някаква помощ и не помагат за разтоварването от стреса.”
Изследването разкрива известна разлика в оптимизма между професионално активните хора и тези, които се обучават за работа в професии с призвание. Последните са значително по-оптимистични. Анна Борковска казва: „Може да бъде тълкувано по два начина. От една страна това е доказателство, че нивото на оптимизъм и емоционална интелигентност определя избора на професия. Това показва, че студентите от тези отдели/факултети имат подходящата ментална нагласа.”
Подобно обяснение би трябвало да бъде подкрепено от изследване на същата експериментална група след като хората в нея започнат своята професионална кариера, тъй като подобно проучване не е правено в Полша досега. Изследователите от Вроцлав наблягат на това, че е необходима програма за подкрепа на хората, които се занимават с професии с призвание. Необходимо е да бъде внедрена система от курсове за преподаването на методи за справяне с трудни ситуации, която да е насочена към учителите, полицаите и лекарите. Би било полезно да бъде анализирани склонностите на тези, които решат да работят в училище или в здравната система, и да бъдат предлагани поредици от психологически курсове или курсове за комуникиране с пациентите. За съжаление подобни курсове се срещат инцидентно в основния поток на учебните програми на медицинските университети. „В същото време Полша въвежда временни решения, когато медицинските сестри отказват да помогнат на пациентите, а телевизията показва случай на безпомощен учител, който не може да се справи с учениците си. В такива случаи обикновено е прекалено късно за намеса.” – обобщава Агниезска Цзерв.
Източник: Gazeta Wyborcza, http://gazetapraca.pl/gazetapraca/1,90440,7587909,Optymizm_pomoze_w_pracy.html
На 16-ти септември 2011г. ABDEM ще бъде домакин на международен семинар по проект CarEIn в Палма де Майорка, Испания. Събитието под надслов „Емоционален мениджмънт в сектора на здравеопазването” ще включва практически семинари и различни срещи с експерти по емоционална интелигентност, както и експерти от здравния сектор. В организирането на семинара вземат участие основни представители на целевата група, заинтересовани страни и експерти (като Балеарския университет, Испанската федерация срещу множествената склероза, Болница San Joan de Déu). Всички партньори ще присъстват и ще участват в различните дейности.
Ако се интересувате от това събитие, не се колебайте да се свържете с отговорното лице във вашата страна.
Проект номер: ES/09/LLP-LdV/TOI/149026
Този проект е финансиран от Европейската комисия. Авторът носи цялата отговорност за публикацията. Комисията не носи отговорност за използването на информацията, която се съдържа в нея.
